|
ЗДРАВАТА РАБОТИМ, НО ЗДРАВО И СЕ ВЕСЕЛИМ
КОМПЮТЪРЖИЙСКИ ХУМОР
Предупреждение за вирус:
ВНИМАНИЕ !!!
В Интернет е пуснат нов, много опасен вирус. Нарича се „РАБОТА”. Ако получите „РАБОТА” от шефа си, от колегите или от някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, в никакъв случай НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ! Този вирус ще заличи напълно личния Ви живот. Ако влезете в съприкосновение с „РАБОТА”, облечете си якето и вървете с приятели в най-близката кръчма. Поръчайте противоотрова, известна като „БИРА” (според сезона и „ЧЕРВЕНО ВИНО” би могло да свърши добра работа). Гълтайте от противоотровата, докато вирусът „РАБОТА” бъде напълно елиминиран от Вашата система.
Препратете това съобщение незабавно на поне 5 Ваши приятели. Трябва да знаете, че ако нямате поне 5 добри приятели, това означава, че Вие вече сте заразен и че вирусът „РАБОТА” вече контролира Вашия живот. Помнете, този вирус е СМЪРТОНОСЕН!
- Колко програмисти са нужни, за да завият една крушка?
- Николко. Това си е чисто хардуерен проблем.
Програмист се оплаква на колегите си:
- Имах много тежко детство! Компютърът ми беше осембитов .....
Един началник пита свой подчинен:
- Иванов, ти силен програмист ли си?
- Мисля, че да, шефе.
- Я тогава вземи да пренесеш тези компютри на петия етаж.
Жена в магазин за парфюмерия:
- Извинете, имате ли парфюм с мирис на компютър?
Продавачката - ужасена:
- С мирис на какво?????
- Ами на компютър! Просто искам съпругът ми да ми обръща малко повече внимание …..
Класификация на жените
от гледна точка на информационните технологии
Жената-ДОС: Всички вече са я имали, но сега никой не иска да я погледне.
Жената-Уиндоус: Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея.
Жената-Уърд: Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.
Жената-Ексел: Казват, че обслужвала по „пълна програма”, но ти правиш само класически секс с нея.
Жената-Пауърпойнт: Винаги я взимаш със себе си, когато искаш да се представиш добре в обществото.
Жената-Хард-диск: Помни абсолютно всичките ти гафове и е готова да ти ги припомни по всяко време на деня и нощта.
Жената-Сървър: Винаги, когато ти трябва, е заета.
Жената-Интернет: Трябва доста да платиш, за да получиш бърз достъп до нея.
Жената-Бек-ъп: Мислиш, че си има всичко, но като стигнеш до най-същественото, забелязваш, че точно то й липсва.
Жената-Скан-диск: Много иска да ти помогне, но даже и тя не знае, какво умее реално!
Жената-Скрийн-сейвър: Не върши почти никаква работа, но ти харесва да я гледаш.
Жената-Имейл: От десетте неща, които ти пише, девет са абсолютни глупости.
Жената-Виртуална реалност: Това е идеалната жена – добра, умна, красива и най-вече - секси, но, както се казва „Очи пълни, ръце празни”.
Жената-Вирус: Когато най-малко я очакваш, тя се настанява в жилището ти и го завладява. Ако се опиташ да я изхвърлиш, ще изчезнат много от ценните ти неща, но ако не го направиш, ще загубиш абсолютно всичко.
Една тирада за родените
около средата на миналия век
( и не само за тях ..... )
Ако и ти си един от тях, като погледнеш назад, ще ти бъде трудно да повярваш, че си успял да оцелееш през всичките тези години на бързи промени.
Нека да си спомним:
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете в къщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.
Сутрин излизахме навън с по една филия хляб полята с олио и посипана с червен пипер. Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме, едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.
С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Ходехме със синини и натъртвания, с драскотини и дори – със счупени глави. Но никой на никого не се сърдеше за това.
По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. Но никой не се разболяваше от това.
Отивахме на училище без придружител. Нямахме училищни бодигардове. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. Дърпахме плитките на седящите пред нас момичета. Но те не ни се сърдеха и дори бяха горди с това.
Нямахме видео и кабелна телевизия с над 100 канала, нямахме GSM-и, нямахме компютри с 3D игри и Интернет.
Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха.
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. Щом се събудим сутрин, първата ни работа, след като излезем от банята, е да влезем в Интернет, още преди да сме си изпили кафето, дори.
2. Изпадаме в паника, ако видим, че сме забравили в къщи мобилния си телефон и обезателно се връщаме, да го вземем.
3. Пращаме e-mail на колегата, който работи в съседната стая.
4. Отдавна вече не пишем на ръка.
5. Когато си чатим с някого, пишем 4-ка вместо „ч” и 6-ца вместо „ш”.
6. Намигваме ето така ;-) , а се усмихваме все по-рядко и то - ето така :-)
7. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща, ICQ или SKYPE.
8. Чувстваме се като без ръце и направо не знаем какво да правим, ако сървърът „забие” и загубим връзка с Интернет
9. В края на работния ден изключваме компютъра, отиваме си в къщи и включваме компютъра.
10. Ако в къщи имаме само един компютър, правим график за работа с него, за да предотвратим евентуалните семейни скандали.
11. Децата ни изпадат в депресия, ако ги накажем с лишаване от компютърно време.
12. Когато правим резервация за почивка, обезателно питаме, дали в стаята има връзка с Интернет.
13. Когато си стягаме багажа за почивката, първото нещо, което слагаме в него, е лаптопът.
14. Изпадаме в ужас само при мисълта, че твърдият диск с безценната ни информация може да се „счупи”.
15. Или, че можем да загубим флаш-паметта си.
16. Започнахме да свикваме с виртуалната реалност и да се чувстваме в нея по-уютно, отколкото в реалната.
С ДВЕ ДУМИ, БЕЗ КОМПЮТЪРА СЕ ЧУВСТВАМЕ ПОЧТИ НАПЪЛНО БЕЗПОМОЩНИ :-(
Сега, ти, който четеш тази тирада и вероятно се съгласяваш с нея, се усмихваш иронично. Или може би очите ти леко се овлажняват – като моите .....
|
